Андрей Иларионов пред Дойче веле: В началото Путин беше друг. Обратът започна след 2003 година
Текстът е оповестен в DW, снимка pixabay
От 2000 до 2005 Андрей Иларионов е стопански консултант на Владимир Путин. Днес той е старши теоретичен помощник в института Катон във Вашингтон. С него беседва Марина Барановская:
Путин ръководи Русия - като президент и министър председател - към този момент от 20 години. Как оценявате развиването на съветската стопанска система през този интервал?
Андрей Иларионов: Важно е да се означи, че тези 20 години ръководство на Путин се разделят на две неравни елементи. Главният резултат от последните 11,5 години е икономическата застоялост. А през първия интервал, който е доста по-кратък - от 2000 до юли 2008, Русия претърпя плевел стопански напредък. Тогава съветската стопанска система отбелязваше годишен растеж от над 7%. Показателите бяха блестящи. Дори можем да приказваме за икономическо знамение. От юли 2008 до през днешния ден обаче годишният растеж е сред 0,4% - 0,5%. Тази застоялост е по-тежка, в сравнение с по времето на Брежнев.
Според Вас съветската стопанска система няма структурни проблеми. Но за какво тогава през последните 11 години тя по този начин и не съумя да се съвземе?
Андрей Иларионов: През тези години стопанската система се развиваше неравномерно. Периоди на малко повишаване на икономическия растеж се редуваха с интервали на спад. Но от 2014 година - началото на съветската експанзия против Украйна и анексията на Крим - настъпи застоялост, от която няма излизане. И главната причина за това са не толкоз външните (наложените от Запада) наказания, колкото вътрешните - глобите, които политическият режим на Владимир Путин наложи на съветската стопанска система. Става дума за непрекъснато гонене на съветски и непознати бизнесмени, нарушавания на правата върху собствеността, мятане в пандизите на редица бизнесмени. Този режим на политически гнет съществува от няколко години насам.
Какви са вредите от глобите, които Западът наложи на Русия?
Андрей Иларионов: Най-сериозното проучване на въздействието на глобите върху икономическия растеж на Русия е направено от Международния валутен фонд. Детайлният разбор в него сочи, че в резултат на глобите темпът на икономическия растеж понижава примерно с 1,5% годишно. Но имайки поради, че средногодишният ритъм на икономическия растеж в Русия съставлява близо половин % годишно, то без външните наказания той щеше да е 2%. А това въобще не може да се съпоставя с тези 7-8% стопански растеж в първите осем години от ръководството на Путин.
В началото икономическите съветници на Путин бяха реформатори като Алексей Кудрин и Херман Греф - бранители на либерализирането на стопанската система и минимализиране на държавното присъединяване в нея. Как стана по този начин, че Путин обърна тил на демократичните промени?
Андрей Иларионов: Причината е в смяната на светогледа му. И тя се следи освен в икономическата му политика, а и във външнополитическото позициониране на страната. В интервала 2000-2001 година Путин няколко пъти приказва за нуждата от присъединението на Русия към НАТО. Навремето това беше една от централните задания за неговата администрация. А през днешния ден НАТО е основният му зложелател. И тази смяна на позицията беше налице още през 2007 година. Спомнете си единствено речта му пред Мюнхенската конференция за сигурност.
Каква е повода за тази промяна?
Андрей Иларионов: Според мен повратът настъпи през 2003 година. Той е ознаменуван от значимо събитие, трансформирало визията на Путин за света - войната в Ирак. Именно тя, коства ми се, е оказала мощно въздействие върху светогледа му. От този миг нататък стартира радикалната смяна от ранния Путин към днешния Путин, който в този момент всички ние добре познаваме.
В оня миг той пламенно се опълчи на тази война, опита се да убеди Джодж Уокър Буш да се откаже от нея. Бях очевидец на ред сходни диалози и видях какво се случи. Путин беше безусловно откровен и пореден. Той смяташе, че тази война ще докара до злополука - в Ирак, в Близкия Изток, в целия свят. След като това фактически се случи, Путин си направи няколко значими извода. Реши, че интернационалното право може да се нарушава. И реши, че откакто Съединени американски щати могат да правят това в Ирак, то той може да го прави на други места по света. И Путин стартира да следва това предписание. Първото място, където го приложи, беше Русия, а първата жертва на новата му политика станаха Михаил Ходорковски и учреденият от него тръст ЮКОС. Пълният поврат не се извърши за един ден, нито за една година. Но през 2003 година бе направена първата крачка.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама
От 2000 до 2005 Андрей Иларионов е стопански консултант на Владимир Путин. Днес той е старши теоретичен помощник в института Катон във Вашингтон. С него беседва Марина Барановская:
Путин ръководи Русия - като президент и министър председател - към този момент от 20 години. Как оценявате развиването на съветската стопанска система през този интервал?
Андрей Иларионов: Важно е да се означи, че тези 20 години ръководство на Путин се разделят на две неравни елементи. Главният резултат от последните 11,5 години е икономическата застоялост. А през първия интервал, който е доста по-кратък - от 2000 до юли 2008, Русия претърпя плевел стопански напредък. Тогава съветската стопанска система отбелязваше годишен растеж от над 7%. Показателите бяха блестящи. Дори можем да приказваме за икономическо знамение. От юли 2008 до през днешния ден обаче годишният растеж е сред 0,4% - 0,5%. Тази застоялост е по-тежка, в сравнение с по времето на Брежнев.
Според Вас съветската стопанска система няма структурни проблеми. Но за какво тогава през последните 11 години тя по този начин и не съумя да се съвземе?
Андрей Иларионов: През тези години стопанската система се развиваше неравномерно. Периоди на малко повишаване на икономическия растеж се редуваха с интервали на спад. Но от 2014 година - началото на съветската експанзия против Украйна и анексията на Крим - настъпи застоялост, от която няма излизане. И главната причина за това са не толкоз външните (наложените от Запада) наказания, колкото вътрешните - глобите, които политическият режим на Владимир Путин наложи на съветската стопанска система. Става дума за непрекъснато гонене на съветски и непознати бизнесмени, нарушавания на правата върху собствеността, мятане в пандизите на редица бизнесмени. Този режим на политически гнет съществува от няколко години насам.
Какви са вредите от глобите, които Западът наложи на Русия?
Андрей Иларионов: Най-сериозното проучване на въздействието на глобите върху икономическия растеж на Русия е направено от Международния валутен фонд. Детайлният разбор в него сочи, че в резултат на глобите темпът на икономическия растеж понижава примерно с 1,5% годишно. Но имайки поради, че средногодишният ритъм на икономическия растеж в Русия съставлява близо половин % годишно, то без външните наказания той щеше да е 2%. А това въобще не може да се съпоставя с тези 7-8% стопански растеж в първите осем години от ръководството на Путин.
В началото икономическите съветници на Путин бяха реформатори като Алексей Кудрин и Херман Греф - бранители на либерализирането на стопанската система и минимализиране на държавното присъединяване в нея. Как стана по този начин, че Путин обърна тил на демократичните промени?
Андрей Иларионов: Причината е в смяната на светогледа му. И тя се следи освен в икономическата му политика, а и във външнополитическото позициониране на страната. В интервала 2000-2001 година Путин няколко пъти приказва за нуждата от присъединението на Русия към НАТО. Навремето това беше една от централните задания за неговата администрация. А през днешния ден НАТО е основният му зложелател. И тази смяна на позицията беше налице още през 2007 година. Спомнете си единствено речта му пред Мюнхенската конференция за сигурност.
Каква е повода за тази промяна?
Андрей Иларионов: Според мен повратът настъпи през 2003 година. Той е ознаменуван от значимо събитие, трансформирало визията на Путин за света - войната в Ирак. Именно тя, коства ми се, е оказала мощно въздействие върху светогледа му. От този миг нататък стартира радикалната смяна от ранния Путин към днешния Путин, който в този момент всички ние добре познаваме.
В оня миг той пламенно се опълчи на тази война, опита се да убеди Джодж Уокър Буш да се откаже от нея. Бях очевидец на ред сходни диалози и видях какво се случи. Путин беше безусловно откровен и пореден. Той смяташе, че тази война ще докара до злополука - в Ирак, в Близкия Изток, в целия свят. След като това фактически се случи, Путин си направи няколко значими извода. Реши, че интернационалното право може да се нарушава. И реши, че откакто Съединени американски щати могат да правят това в Ирак, то той може да го прави на други места по света. И Путин стартира да следва това предписание. Първото място, където го приложи, беше Русия, а първата жертва на новата му политика станаха Михаил Ходорковски и учреденият от него тръст ЮКОС. Пълният поврат не се извърши за един ден, нито за една година. Но през 2003 година бе направена първата крачка.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ